Асенова крепост, Пловдив

Асеновата крепост е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на три километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян.

Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.

Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век.

Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич (както се е наричала тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.

Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища.

През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.

През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.

Това, че крепостта е била във владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, както и намерените от всички периоди на обитаване археологически находки, съхранени в Историческия музей – Асеновград, правят средновековната Асенова крепост едно от най-предпочитаните места за посещение в района на Асеновград.