Аладжа манастир, Св.св.Константин и Елена

Аладжа манастир се намира в красива местност на 14 км северно от град Варна, близо до курортния комплекс Златни пясъци и в централната част на природния парк „Златни пясъци”. Няма достоверни исторически данни за възникването на манастира, но е известно, че през X-XII в. вече е съществувал.

Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България, при които са ясно разграничими отделните помещения с различна функция. Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис.

На 600 – 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Откритите находки – керамика, монети, графити и др., свидетелстват, че Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха (V-VI в.).

След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XV-XVI в. е окончателно изоставен.

Християнското име на манастира е неизвестно. Названието "аладжа" означава "пъстър" на турски език. Първият изследовател на манастира - К. Шкорпил, е записал едно предание, според което патрон на светата обител е бил св.Спас (от Христос Спасител).

Днес Аладжа манастир е популярна туристическа атракция, която се посещава от хиляди туристи. Скалният манастир се намира в централната на част на природния парк „Златни пясъци” – защитена територия с редки дървесни видове. Красивата природа наоколо в съчетание с историческите и християнските забележителности го правят прекрасно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм.

От 2009 г. в Аладжа манастир се реализира уникален аудиовизуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир”, който представлява нова туристическа атракция за гостите на Варна и Черноморието.

Манастирът е обявен за архитектурно-строителен паметник с национално значение в бр. 16 на Държавен вестник от 1968 г.