Варненски археологически музей, Варна

Варненският археологически музей е исторически и археологически музей в град Варна. Основан е през 1887 г. от братята Карел и Херман Шкорпил.

В музея се съхранява откритото през 1972 г. край Варна най-старо злато в света: Варненското енеолитно съкровище, датирано към 4200 – 4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В сплавите златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 kg. Охранява се по специален режим.

Музеят се помещава в старата сграда на Девическата гимназия във Варна на булевард „Мария Луиза“ №41. Тя е построена през 1892 – 1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Сградата е в неоренесансов стил, на два етажа и с голям вътрешен двор. Музеят разполага с хранилища, библиотека, Учебен детски музей и изложбена площ от 2150 m2.

Варненският археологически музей е създаден от Варненското археологическо дружество по инициатива на Карел и Херман Шкорпил. Първата експозиция е открита на 11

юни 1906 г. в сградата на Девическата гимназия, в която музеят се помещава и днес. Негов пръв директор става Карел Шкорпил, който остава на този пост до смъртта си през 1944 г.

През 1945 г. Варненският археологически музей е национализиран, а през 1952 г. е преместен в самостоятелна сграда – дотогавашно училище на улица „Шейново“ №5. През 1983 г. той е върнат в първоначалната си сграда