Бачковският манастир „Успение Богородично”, Пловдив

Бачковският манастир „Успение Богородично” се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.

Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е изградена зимната църква на манастира „Свети Архангели”, така че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Смята се, че след падането на България под oсманско владичество (края на XIV век) в Бачковския манастир е бил заточен последният български патриарх – Eвтимий.

Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта. През 1601 г. е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна трапезария с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 г. е изографисана сцената „Изнасянето на чудотворната икона”. През 1604 г. е построена съборната черква „Успение Богородично”, която е трикорабна, едноапсидна, с притвор и купол.

През 1833 г. стопанският двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834 – 1837 г. е построена третата църква, посветена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 - 1853 г.) я изписва в периода 1838 – 1840 г., а през 1841 г. той украсява и преддверието на църквата „Св. Архангели”.

В съборната църква е запазена иконата на „Св. Богородица” със сребърен обков от 1311 г., която е смятана за чудотворна. В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени творби, датиращи от ХVІ - ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата структура на позлатения иконостас и царските двери в главната църква. В съборната църква са погребани българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.