Джумая джамия, Пловдив

Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Турското й име е Hüdavendigâr Camii или Cuma Camii. Джамията се намира в центъра на Пловдив и е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска скоро след завладяването на града от османската армия (1363 г. – 1364 г.). По времето на султан Мурад ІІ (1421 – 1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия – главна петъчна джамия.

Джумаята е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Тя е и сред най-големите – внушителна правоъгълна сграда, чийто салон има размери 33 на 27 метра. Градежът й показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника - два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък.

За разлика от по-късните еднокуполни джамии, Джумая е от т.нар. многокуполни. Куполите са девет на брой и са покрити с оловни листове. В североизточния ъгъл на главната фасада е издигнато минаре, декорирано с диагонална квадратна мрежа от червени тухли върху фон от бяла хоросанова мазилка.

Вътрешността на джамията е украсена със стенописи с растителни орнаменти - клонки, цветове и гирлянди, между които са вмъкнати медальони с цитати от Корана.

Стенописите датират вероятно от края на XVIII и началото на XIX век. Аналогии на външната и вътрешната архитектура на пловдивската Джумая джамия можем да направим с едни от най-старите османски култови паметници в Бурса, Одрин и София, строени в периода XIV – XV век.